Океанът днеска е спокоен, капитане,
и няма бури предвещани.
Пиратите са в друг океан,
конквестадорите достигнаха брега
и чакат.
Океанът днес е по-различен, капитане,
не ме е страх от дълбините му,
аз зная- мога да спася и двама ни
със сочна музика и много лутане
по палубата на лудостта.
През нощите с настръхнали акули,
без морски фарове и карти,
без хоризонт и северна звезда
ти- свирепият опасен капитан-
ума си ще загубиш
в медния отблясък на косите ми,
в очите ми- един по-друг океан,
в ръцете ми- вълна прииждаща
подир вълна.
Аз мога, капитане мой,
да те спася от водите,
които познаваш,
от бялата пяна и горчивата сол,
от прижурящо слънце
и изгаряща жажда.
Ще те хвърля в изумруда на моя океан-
винаги топъл, винаги благ,
поръбен с коралени рифове
и риби за чудо и приказ.
Сама ще се хвърля след тебе и аз
и толкова ще те обичам,
че да забравиш бурни морета
и бесни вълни, акули, пирати
и всички подобни,
ще искаш, ще искаш, мой капитан,
в този любовен океан
до живот да се луташ,
опънал, опънал бели платна
по вятъра на тази прегръдка,
която с най-медния звън
счупва веригите на всичките котви.