Над Владайска река,
пряко «Сливница» проснат,
там стоиш 120 години.
Ти си мостът от който,
софийския космос
ни поглъща
веднага щом минем.
Що народ се изтича
през теб ежедневно,
все едно две реки ти пропускаш.
Булевардът с тополите
носи душевност.
Лъвов мост –
мост на смесени чувства.
Четири бронзови лъва
седят два по два.
Впили в нас,
пълни с ярост зеници.
Още търсят в тълпата
кой се бе подиграл
и ги беше създал без езици.
Някой бе ги обрекъл
със лека ръка.
Уж царе – а безполови твари.
Преминавам виновно,
на пръсти край тях
сякаш грешката
аз съм направил.
А народът тече.
И водата тече.
Греховете ни носи.
Отнася.
До един бронзов лъв,
стои малко момче.
Преминавайте!
Няма опасност!