Гледам си лицето, Боже мой!
Аз ли съм това отсреща?
Някой сякаш ми е хвърлил бой -
ей така съм се облещил!
Уж съм млад, а де е младостта ми
и какви са тези бели бакембарди?
Нещо хич не пасват на вида ми.
Чупка, пич! Ей, варда, варда!
Махай се оттам, изчезвай бързо!
Аз не съм това, което ти си.
С този поглед на тотален мързел
засрами се и иди си!
Аз съм ястреб във небето,
ти - петел си на бунище.
Ти за мен си ретро-ретро,
затова ще те разнищя.
Ще те сграбча, петльо герест,
откога съм се заканил!
Ще изкрякаш, щом просветне
и без гребен ще останеш...
Гледам си лицето, Боже!
Аз ли съм това отсреща?
И си мисля: Де да можех
своя двойник да не срещам!