автор: Pord

Ето ме и не съм и съм увеличено жив
Виждам и чувам
без очи и уши
Приближавам с отдалечаване
Отдалечавам с доближаване

Мятам се сред разбунения пейзаж
от устни и пръсти
ръце и нозе
пети и бедра
дъх и коси
Самозван алпинист без кислородна маска
Водолаз без акваланг

Падам от склона на Вечния хълм
и се задържам с крясък
Пропадам в клисурата неумолима,
на косъм съм от смъртта
Припадам пред оазиса – бедуин,
пресякъл пустинята на страстта

Ти – кораб, който превземам на абордаж
Ти – троянска кобилка, с която прониквам
с голи ръце в крепостта
Аз – копиеметец, който се цели виком
в мишената между плът и душа

Късам платната ти, чупя мачтите ти, сривам стените ти
Грабя богатствата, паля палатите, тръшвам жените
Писъкът, който се вие под мен, ме утешава
В извора, който изпивам до дъно, вече се давя

Само душа и бермудски триъгълник насред плътта ти
Хвърлил съм котва дълбоко
и плувам без милост нататък

И те пресичам със гребане
и те държа като сламка
в грохота на нощта
Дъно не стигнах
и връх не качих
все няма и няма

Душата е в повече от плътта