автор: jantreya

Скърцаше със зъби тишината.
Тази нощ откраднаха съня ми.
Тъмното опипваше луната.
Толкова вулгарно.Притъмня ми.
Облаци направиха ми стряха.
Като круши капеха звездите.
А щурците дрезгаво мълчаха
скрити под сърцето на тревите.
Тази нощ не бе обикновена.
Зрееха зелените ми чувства
под една измислена вселена,
без галактики. Напълно пуста.
Тъмното се умори. Луната
се окъпа в локва от светулки.
Тръгна да си ходи тишината.
Облаците станаха качулки.
На щурците им дойде куража.
Завибрираха над тях тревите.
Тази нощ застяга си багажа.
Като круши си обра звездите.
Само моят сън все тъй го няма.
Чувствата узряха и се сплуха.
Призори вселената задряма
и не чу деня. Напълно глуха.