автор: milanov

В трънака расъл див, на воля,
ти спираш поглед оскърбен.
Животът сраснал е с неволи,
а дух и плът са в жалък плен.

Ръце, от нежност изтъкани,
протягаш ти със жаден зов.
В нощта на дръзките измами
прокрадва се дори любов.

Но дъжд размазва кал и пяна
и тръпне сводът ослепял.
Нощта ще падне, изтъкана
от нова мъка и печал.

Измамна нощ след ден без чувства,
измамен ден, измамен час.
А ти говориш за изкуство,
но с толкова изкуствен глас.


„Звездна трева” изд.2001г.