автор: Slava56

Опора 1

Не ме упреквайте, че много говоря
и се хваля с децата си - те са мойта опора.
Те са мойта надежда в радост и в грижи
и макар че са малки, все още безгрижни,
аз вече ги виждам по далечните пътища,
сънувам ги в още несбъднати сънища.
Оглеждам се в думите и в очите им,
гадая мислите и мечтите им.
И благославям шанса велик
пет пъти да имам щастливия миг
да видя постигната своя мечта
преди да си ида съвсем от света.
1994г.

****************************

Опора 2

Пак за децата си ще ви говоря.
Децата, които са мойта опора.
Не са вече малки, нито безгрижни -
всяко си има своите грижи.
Крачат по свойте нелеки пътища
в мойте д о н я к ъ д е сбъднати сънища.
Сами носят мислите и мечтите си
(често за мене останали скрити).
Не споделят всякога свойте проблеми.
Не искали - казват - да тревожат и мене.
Не разбират ли? - колкото и да се криеш,
от майката нищо не можеш да скриеш!
...
И дори от безсилие да спра да говоря,
дай ми, Господи, сили
да съм тяхна опора!