автор: tomatroev

ЗА КНИЖОВНИЦИТЕ

А живееше във Фило София от много време една известна жрица – певица, що беше вече на преклонна възраст, ала още пееше и веселеше народа в храма и по мегдани.
И цялото наше племе, и дори дивите племена за запад и изток, омайваше със своя глас, както някога ....Орфея.
И като научи тази жрица – певица за Иисус и за Неговата мъдрост и човеколюбие, също отиде при Него, защото стана така, че съм края на дните и /Господ здраве да и дава!/, таеше тя в душата си мъка и болка, що и не даваха покой.
„Господарю, каза Му тя, като Му целуна ръка, ето, аз толкова години, откакто се помня, пея и веселя хората, ала с обида ще си отида от този свят! Има тук един от нашите юдеи, зове се Исаак, син на Яков, що е книжовник – и да ме беше почакал поне да умра, а той още приживе житие написа за мене и без мое знание и позволение го чете и продава из Фило София, че и за собствена сметка.
И макар пръв приятел и другар да ми бе този Исаак дълги години, и залъкът с него да съм споделяла, неверни работи е написал той за мене и неистински са словата му!...
Кажи сега, Учителю, какво да направя: да го съдя ли или пък да му простя?”
„Можеш ли да кажеш на някого: „Не дишай и не люби?! „ – попита я тогава Иисус.
И за писането е така. Нали Словото е от Бога и е дадено от Него на човека, даже повече от всичко друго? Защото и животните са от плът и дишат, ала нямат слово...
Ето и ти сега, жено, макар ако и да си живяла повече на този свят и от Мене, ме питаш, а аз, макар и по-млад, богопомазан съм да виждам, както в миналото, така и в бъдещето, и затова ти казвам: „Не само този – и други са писали и още ще пишат!”
А какво да кажа Аз, Син Божий, че ако за тебе десет ще напишат житие, за Мене те ще са сто пъти по десет – и името им ще е Легион?!...
Щом Аз, Син Божий, не ги съдя и им прощавам, как така ти, жено, дори и сред хората да си светица, ще съдиш някого и няма да му простиш?!
Този Исаак, казваш, ти е бил пръв приятел и другар?
Ето, и аз имам дванадесет ученика, що ми са като братя, мои другари, и няма да мине много време и всичките те ще напишат... /за Мене.../ И от толкова много Евагелия за Мене, няма вече след време да се знае кое е истина, и кое е лъжа...”
И като чу тези Негови думи певицата, примири се, и вече, малко упокоена, си тръгна.
Тъй рече тогава Иисус и ние всичките дванадесет негови ученика, що бяхме около него, в един глас възроптахме, че няма това да допуснем никога по земята да стане и никога няма да се делим един други, а ще проповядваме еднакво Словото Му в мир и хармония... „Никога, казахме ние, никога няма да допуснем това да се случи, Учителю!”
Ала Спасителят само махна с ръка и пожела да ни отпрати, за да остане сам и да размишлява, и когато ние тръгнахме да си ходим, аз бях останал последен, и Той ми рече: „Ти остани, Тома!”
И като седнах до него, отдясно, на мраморния камък, Той ми заговори:
„Истина ви казах и всичко това, що преди малко говорихме, ще се случи: и Матея ще напише Евангелие, и Филип, и Йоан, и Натанаил... и Юда... и дори Петър, макар да не е от нашите!...”
„”Щом Матея и Йоан, рекох аз, ще напишат за Тебе, Учителю, то аз няма, защото знайно е, че те са по-добри ученици от мене...”
„Слушай сега добре какво ще ти река, Тома, и запомни го добре! - каза Учителя. Наистина Матея и Йоана са най-верните ми сред вас, ала казано е още в Стария завет: „Прекаленият светец и богу не е драг!” А ти не само си най-малкия сред тях, ами и най-невярващия, ала аз добре знам, че никога няма да излъжеш и ще напишеш така, както е било. Затова прочее, записвай и ти, за да се знае всичко!...
И аз много се зачудих, на думите Му, защото не можех да гледам в бъдещето като Учителя, а и много обичах моите другари...

Следва продължение...