автор: LeoBedrosian

а бяхме влюбени

О, как пищи,
          таз птица
                    бяла,
и как вълни
          се плискат
                    вяло.
Как малко раче,
          осмокраче
пристъпва плахо,
и там, на плажа
          пуст
сред раковини и звезди
          от пясък
сред слънцето и
          птичи крясък
сме ние двама
          само двама!

Ти и аз, сред този
          хаос от море
и от небе
сред туй ухание на
          водорасли,
зад дюните прекрасни.

И мократа коса на твоята
          младост
ме гали и ми вдъхва
          радост,
от туй, че си до мен
във слънчев ден
съм аз отново прероден.

За туй не си отивай ти,
и моля те поспри и
          ми кажи:
Нима не искаш този миг
тъй мил прекрасен и велик
да продължи навеки в тишината
и да се овековечи таз обич свята?

ти кажи ...

гр. Шумен
1996 г.