автор: alisa

Всички задъхани писъмца, които ти пиша
са на простичкия език на тази Вселена,
където щастлива, в приказката за абсолютното нищо,
любовта си диша незачевана и неродена.

И учудено гледа, с очи кръгли като планети,
как хората се опитват да я живеят,
и сигурно от това после стават поети,
и все я объркват с друго в песните, дето пеят…

А е лесничко, като езика , на който ти пиша.
Въпрос на място е троскотът да се превърне на цвете…
В шепите ми, Вселената заради теб диша.
И те обичаме галактически и по детски със нея и двете.