автор: milanov

Сред крясъци и нежни звуци
светът се носи полудял.
А трябват само две минути
да си протегнем в мрака длан.

И да си кажем топла дума,
да се усмихнем с ведър жест.
Светът – безсмислена безумност,
през битието ни тече.

Летим през вечната пързалка,
непроменени, недобри.
А трябва малко. Много малко.
Но твърде много може би.