автор: valiordanov

Като гларусче цвръкваш
върху моите дрехи.
Ти съвсем се побъркваш
от чужди успехи.

Песнопойството свое
превръщаш във крясък.
Нямаш даже покой
от лунния блясък.

Гнездото ти пусто,
яйцата студеят...
От далече не пускаш
светлина да го грее.

Не бъди като хищник.
Грак, светулки не гони.
Слънцето не е пита
на трохи да се рони.