автор: milanov

В годините ми разпилени,
веднъж почуствал любовта,
вървя през вярност и измени
от младостта към старостта.

И взирам се в жени различни –
превръщам любовта им в грях.
Затъвам в пориви себични,
живот и сили пропилях.

Сега вълшебни думи нижа
от обич всяка е зрънце.
Дарява мигове безгрижни
поетът с тъжното сърце.