Мъртва ли е любовта ни?
Мъртва ли е нежността?
Звън на вечерни камбани
капе тъжно по жарта…
А една красива дума
е с разплакано сърце
и върви сама по друма
със отпуснати ръце
И до тъмния прозорец
тихо капе лепкав мрак.
Но във сянката на бора
кой ме гледа с обич пак?
1980 г.