автор: persian

ЗАЩО ТОГАВА?

Неземно си прекрасна
Родино,наша,мила.
Свободно в тебе раснат
величие и сила!

И синьо е небето,
и бистри са реките,
и красно е полето,
и гъсти са горите.

И плодна е земята,
високи планините,
чаровни са децата,
красиви са жените!

И силни са мъжете
и знаят да се бият,
да мачкат враговете,
сълзите си да крият!

И слънцето е жарко,
цветята ароматни,
звездите светят ярко,
житата греят златни.

И славни са дедите,
и знатен е родът ни,
и преживяхме дните
на времената смутни.

Защо тогава, Боже,
във този земен рай
душите си не можем
да усмирим докрай?

И любовта могъща,
и вярата крилата,
отново ни напущат
със сила непозната.

О,Боже, остави ни
надежда в тоя час,
че с обич ще изпълниш
отново всички нас!

Та злото да забравим,
доброто да родим
и тебе да прославим,
та тъй да се спасим!