автор: joy_angels

Двете стоят вторачени в календара
и смятат дните нетърпеливо.
Вихрушка от мисли
разширява зениците им
и не заспиват. Дълго.
Нощта отвън е космична утроба,
в която луната – узряла яйцеклетка –
чака звездното семе
да я оплоди
и да зачене утре-то.
И двете сънуват неродените си
бебета:
повиват ги с косите си,
топлят ги с дъха си
и се мъчат да отгатнат колко красиви са -
и какво
става
после.

На сутринта пият едно бързо кафе –
горчиво, ужасно горчиво,
въпреки захарта и млякото –
и им се струва, че коремът и Земята
са някак по-твърди
и със сигурност по-обли...
После и двете стоят на
безкрайна
опашка в аптеката
(бедните и болните нямат свършване),
а едната изобщо
не подозира за другата.
Правят се на спокойни,
но гласът им вибрира,
когато поръчват теста,
и хукват – всяка към най-близката тоалетна.

Животът днес
дава сигнал за себе си
не с щъркели и не със сънища
а с две чертички в някаква тоалетна.
Две чертички – розови или сини –
според ограничената
фантазия на производителя,
разделят ада и рая,
благословията на Бога
и Божието наказание,
но в ръководството за употреба
никой не казва коя чертичка е рай
и коя ад.

Сред миризмата на дезинфектант
и мръсни надписи по стените
и двете разбират –
тестът е отрицателен.

Едната продължава облекчена по пътя си.
Другата – за кой ли път – плаче.