Капка огледална
а в очите и цветя
водата е сакрална
за цялата флора
която избуява
винаги на
пролет
върбите плачат
за онези
ненамерените
изгубените
в себе си
те плуват в
множеството капки
слети в цяло
очите ти небе
са бяло огледало
а бузите ти моме
морави са вече
дали на другия
бряг някой е
наречен
свечерява се
по поречието
а косите на пролетта
ухаят
на любов