автор: Slon-Madrigal

Аз си оправям въжетата, Илиян от пожарната долу се мъчи да пуши и надлежно зяпа маратонките на мацката. Ония двамата на прозореца долу изобщо не ги виждам, не ги и чувам, и това е добре – явно в момента са на етап спокойно увещаване.
Всичко си върви както трябва, ама защо така адски бавно бе. Зяпачите долу вече почти се разотидоха – кой е нормален да виси заедно с пожарната и полицията шест часа и да чака някаква откачалка да скочи от четвъртия етаж?! Долу да има, да няма в момента две – три хлапета наблюдават съсредоточено,колегата Илиян, дето ги е строил и някъкъв смотан битник. Останалите от групата са зад блока, пушат.
Въжетата ми стягат, но поне не съм стоял шест часа на отворен прозорец като колегата на долния етаж, Стоянов. Как му издържат нервите на тоя човек, не знам. Добре, че беше той, че можехме още в дванайсет и половина да издъним вратата на стаята и да я свалим мадамата от тоя прозорец с шут. И не знам какво щеше да стане. Илиян ми каза после, като се смъкнах долу, че била с маратонки и дънки, виждал и краката , била си ги провесила от перваза на прозореца. Гледала надолу от време на време, поклащала си краката, но и той потвърди, че не е дрогирана. И като не е дрогирана, кво прави горе бе? Аман от вашта психология, ей!
Ето ви ги фактите: Венета Трифонова Тодорова. ЕГН, ЛНЧ, съседката подсказва подробно и услужливо , баща й се самоубил, а братът някой го убил и, а пък братовчед й бил кредитен милионер в ЮАР.Не им върви на тяхното семейство, ей! Нещастна любов имала Венета, затова сега ще седим тука от пожарната и полицията и ще я пазим да не скочи , та любовта й да завърши още по-нещастно. Да, знам бе Венетка, всичките сме тъпанари, ама ти какво правиш горе, като си имаш да си живееш още толкоз време, нямаш сигурно киселини, не те е страх от високото и толкова много други неща...Ех, да не забравим и тебе, лельо Гицке, ако имахме такива кадри н архивата и в разузнаването, всичките добичета сега да са дето им е мястото, лельо Гицкее... Като го подкараш Маргина на четири крака, целият му род да му дойде на помощ, и кръстника му да стане от гроба, не могат го оттърва... А на мене още от сега ми става зле при мисълта за доклада, дето трябва да го давам после..Да ги ... и киселини. .Още два часа гледахме маратонките на мадамата, дето висяха от прозореца и си напрягахме умовете как да я спасяваме, а Илиянчо вместо да се съпикяса , намерил да ми вика:
“Ти да не си луд, бе? Как ще влезнеш през съседите? Не го ли виждаш оня, че си е сложил външни щори” и ми сочи апартамента, дето е на един прозорец от прозореца на момичето и дето си мислех, че ще мога да прескоча, без много да се засилвам. . Зяпаме и двамата, сложило си е добичето външни ролетни щори “слонова кост”, а отдолу мазилката на балкона му се лющи като пърхот. Като целия блок...
“Да сложиш алуминиева дограма на външен кенеф” викам на Илиян и на колегата от Пето, те ме гледат като ударени, и на мен ми е пределно ясно, че няма откъде другаде да я стигна Венетка и да да я хвана да не скочи, освен отгоре. Баси, ще се виси като пушен дроб кой знае колко време двайсет метра над земята, и пак няма да дадат вредни.
И в тоя момент едно от хлапетата, дето стоят на почетна стража на две метра от нас се приближава и ме пита:
-Абе чичо, ами ще хванете ли с тел блока за оная липа отсреща?
- ?
- Ами той нашият блок беше вързан до миналата година за липата с една тел, че е крив и наклонен, ама някой задигна жицата...
-Ето ви чичо ви Илиян Петров от Пожарната, той е по това с жиците, той ще ви обясни, пък който от вас е задигнал жицата, аз лично ще го арестувам.
-Ма не бяхме ние, бе чичо, едни цигани! ...
Илиян се задавя с цигарата, колегата от Пето го буха по гърба, хлапетата си умират от страх и никой не гледа маратонките на Венета за цели десет минути,ама не беше голям пропуск.

Докато намерим въжета, стана пет. Междувременно се изреждаме чинно да седим отдолу и да й зяпаме краката как се люлеят равномерно. Другите зяпачи, дето се бяха събрали на обяд на тумба оредяха, хората направиха разумни изчисления, че двайсет метра не са толкова много и си се прибраха по апартаментите .
В пет и нещо се качвам горе в апартамента над Венетиния и ме вързват с въжетата като салам.
Половин час чакаме Стоянов да даде знак, за да се спусна до четвъртия етаж и всичко да свърши, а оня преговаря ли , преговаря.Баси откачалника. По едно време троп, троп, ей ти я леля Гицка с една тава.
-Е че да се почерпите де, какво толкова, домашна е баничката.
Колегата от Пето, дето ме овърза така душмански мазно се усмихва и учтиво си чупва бая големшко парче от баницата, ама нещо почва да преглъща бързо, като ме вижда каква физиономия правя:
-Да не ти приседне, колега...
-Айде бе, стига с твойте киселини, баницата си е супер, браво, госпожа...
Пустата му и лелка му се кефи, все едно че не знам какво станало, и пърха около него с подноса, и по едно време даже се наканва да се изтърси долу да почерпи и Илиян и останалите колеги, та я отпращам по живо по здраво с баницата.
Няма какво друго да се обърка днеска и тъкмо си го мисля това с кеф и ето ти го чувам отдолу някой се дере към нас:
-Алооу?! Ми скачай най-накрая ма! Кво седим тука и те чакаме толкоз хора от обяд алооу?!
Колегата от Пето се показва от другото крило на моя прозорец и изревава:
-Ше ти скина главата бе ей, шибаняк прост! Бахти и битника прост!

Не се усетих как отпуснах въжетата и как почнах да се спускам бавно надолу в абсолютна тишина пред смаяния поглед на хлапетийте и ми идеше непреодолимо да се изхиля, щото наистина имам страх от високото, обаче видях в тоя момент главата на момичето, видях и маратонките й на перваза. Само я прихванах здраво, натискам я в себе си и заедно влетяваме в стаята при Стоянов, а той седи до прозореца и ме гледа с ей такива очи. .