автор: Ficho

Илиноис – Централни железници. Вятър.
Остра пара свисти и в априлската нощ
пасажерският Три-Осем-Две прекосява земята,
черен адски снаряд, дишащ с пъклена мощ.
Буталата гърмят и в железните клапани
на машината бие сърдечният тон.
Без да спира, на юг гълта милите влакът –
Саймън Уеб е огняр, машинист – Кейси Джонс.

Антрацитът в горещата паст на пещта
като в пъкъла с яростен пламък изгаря.
А на гара Воун, в четири сутринта
на отбивката спрели са двата товарни.

Опъни за юздата железния кон!
Саймън Уеб, стига пара в котела си качвал!
Постави върху лоста ръка, Кейси Джонс!
Кейси Джонс! Натисни незабавно спирачка!

Погледнете – тревожно размахал ръце,
ален флаг е развял срещу вас сигналистът!
MayDay! MayDay! Летящият Три-Осем-Две
стига края на свойта стоманена писта.

С бясна скорост – към адските тъмни врата –
Скачай, Саймън! Да скочиш от влака е просто!
Ала ти, Кейси Джонс, остани до смъртта,
Кейси Джонс, остани със ръка върху лоста!

Днес завършва април. Утре вече е май.
Със смъртта си платил всички жертви човешки,
машинист Кейси Джонс – остани ходатай
пред лицето на Бог за душите ни грешни!

Няма огън без дим. Няма болка без стон.
Смелостта не загива, мъжете не плачат.
Остани прав докрай, машинист Кейси Джонс!
Аз сгреших, не поставяй ръка на спирачката!

Продължи! Планините ще станат на прах,
ще пресъхне до дъно морето солено,
но ще има безстрашни мъже и за тях
и отвъд вечността ще се носят легенди.

Някой ден щом настъпи и краят на времето,
а завесата в храма почне да пада,
Кейси Джонс с пасажерския Три-Осем-Две
ще открадне душите ни право от Ада,

ще ни грабне завинаги – във вечността –
ще изтрие сълзата на Бог от окото.
Пред човешката доблест склонили глава
вековечните ангели на доброто и злото

ще застанат смирено пред човешкия син –
онзи, който от толкова време са чакали...
Легиони са те – Кейси Джонс е един,
ала никога няма да скочи от влака.