автор: papacot

Над черешови градини
синя светлина приижда.
Устните ни неизстинали
и очите ни, невиждали

и сърцата ни простреляни
търсят малката звездица,
дето свети над постелята
на момче и хубавица.

Толкова е спряло времето,
че дъхът им е притихнал.
И не знаят, че е временно,
и в съня си се усмихват.

Подари ми лъч от лятна
нощ в черешова градина
и тогава, вероятно,
времето край нас ще мине.