автор: lalilu

Погалвам арфата,
Както се гали буен кон.
Докосвам струните
И се събуждат
Спомените на дърветата.
Водопади танцуват из клисурите
И се надсмиват
Над напъпилите цветове.

+++
Ниското следобедно слънце
гали стъблата на бамбука.
Изворите бълбукат тихо,
А боровия шепот се чува отдалече.

+++
Пеещият върху огнището чайник
Звучи като чайка
Тъгуваща за отминаващото лято.

+++
Обичайните мисли ме напускат,
Когато минавам по пътеката
С борови иглички
и фенерите
Покрити със мъха на времето.
Прахът и врявата
Изчезва в прегръдките на град