Направи ми, майко,
Бяла магия - за любов.
Налей от кладенеца бистър
вода прозрачна, чиста.
Сложи във нея билка сладка
за моето моминство кратко.
И детелина стрък сложи
за тъжните, изплакани очи.
И мляко бяло ти долей
за побелялото от скръб лице,
и капка черна гъста кръв
за нараненото сърце.
И цвят от дивата горчивка
за моята посърнала усмивка
и златен пясък посипи
за сивите, повехнали коси.
На лунна светлина сложи
отварата вълшебна.
Та в нея белите звезди
три нощи да се вглеждат.
И тънки самодиви в кръг
хоро над нея да извият
и всяка своите нозе
със нея да умие.
След туй ми дай от таз вода
на него да му дам - да пие.
Обичам го и затова
Ще си го върна със магия.