автор: valchebnica

Замисляме се, пишем, от това боли.
Пресяваме през ситно сито плява.
Ветреем ветрове. Ковем мъгли.
Отвръщат ни с венци и почести, и слава.

Наивни дни объркват ни представите.
Върха на гребена с вълните си делим.
В радост - плачем. Стенем от измами.
Болеем за изгубено. Насън скимтим.

Оглеждаме се след стиха - къде ли
през куп за грош прескочили сме пак.
Косите ни - от преспите къдели.
Очите ни - разкош! В душите - злак.

Такива са поетите – разкошници.
Подритваш ги, а те ти се усмихват.
Светци с горещо минало, магьосници –
след думите им световете стихват.