автор: mi_me_to

Нанизват песенно сезоните,
и белите и сиви рими.
Безкрупулно окапват -
симфония.
Дъждът им засажда мирис,
на есен и пролет,
живот по ъглите,
родени от пътища.
Не минах от там дето бе розово,
но спрях се да поогледам слънцето.
И родих се за да умра.
И умрях за да се родя.
И писъка на оставащото лято
хвърли пясък
достатъчно
в очите ми.
Когато бях сълза, не плаках.
И когато бях крило, не бях птица.
И по - сама не останах в дълбочините си.
Когато имах седем езера,
ми трябваше океан.
Научих се да плувам.
Давя ли се -
в себе си -
стигам теб.
Но не мога да те целуна.