автор: drama

Мамо здравей!
Днес пред тебе скланям глава.
Зная , дълго различни езици говорехме
ето сега заставам пред теб,
твоя малко виновна и
много пораснала дъщеря.
И защо ли ме мамо,
днес времето буди
и иска да рови далече назад
и ти ли си мамо, мен неосъдила
или аз те поставих пред свършен факт?
Тежко е мамо, за теб да се пише,
думите вадя мъчно сега,
но ти си онази,
от която съм дишала
и пред теб, пак ще повторя,
днес скланям глава.
Кръвта ми е мамо, твоята кръв,
нерадост и болка,
светлина и възторг,
от теб се научих
на прости неща
/и не чак толкова/
Как се обича до гроб!

Благодаря ти мамо, само за едно,
че си избрала, аз да бъда
плода във твоето гнездо.
Тихата радост на прага
и вечна твоя присъда.