автор: kasiana

На внучката ми Даниела

Детство мое – пъстра пеперуда!
Детство мое – лястовица бяла!
Твоите коне препускат лудо
по земята, в мараня заспала…

И калинка обичка ми прави
на ухото с алено рубинче,
а в косите, сред венче от здравец,
пее малко сладкопойно птиче.

Изворче ме вика с глас потаен
и горите шушнат ми с вълшебство!
Твоят свят е чуден и безкраен –
приказка красива с име „Детство”!

Ти ме будиш с утрини златисти,
със звезди в очите ми заспиваш…
Ти си толкова добро и чисто!
Остани при мен! Не си отивай!