автор: traveller

Сланата тихо скрива с бели пръсти
следите от последното огнище.
Кълбета от мечтите ми
разнищени
търкалят се по мигове излишни,
превзели тишината ми
навъсено.

Прахът
от километрите мълчание
погубващо белязва
всички стъпки,
ранявали ме в нощите настръхнали -
с шума
на отминаващи прегръдки
и вкус на късно зреещи признания.

Страхът от прекроеното ми минало
коварно ме причаква зад завесата.
Всесилен,
сетивата ми размества,
над бездните в очите се надвесва
и стене
над огнището изстинало...