автор: Pobeditel

Заставаш истинска пред мен,
вълнуваща и нежна,
по-красива и от цвете.

Ти си пролетен гоблен,
Дух велик в теб втъкал е
най-прекрасното от световете.

Със сърце - роза разцъфтяла,
с ръце - бели хризантеми,
с устни - алени малини,
с усмивка - калия изгряла,
с очи - пламнали лалета,
с душа - зелена детелина.

Шептят треви в бисерна омая
Какво ли още да ти дам,
може би вселената далечна?
Отлита всеки звук в безкрая,
ще подпиша този стих
със обичта си вечна.