Седим под лозниците.
Шарени сенки
вечерно пълзят.
Гледаме птиците
как над дърветата
морно кръжат.
Притварям очи.
Времето сякаш
в целувка се спира.
Дъжд от лъчи
извира от дланите,
и в унес замира.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|