автор: kasiana

На сина ми Момчил

Зимо, Зимо, уж си тук,
а навън е сякаш ЮГ.
Слънчо ли те с лъч срази
или много те мързи,

та на топло си седиш,
сняг не трупаш, не фучиш…
Уж се казваш баба Зима,
а си като стрина Мима,

дето си живей в града…
Не обича тя студа
и лекарства разни гълта
и е като пъпеш жълта…

Аз пък чакам те. Ела!
Имам си шейна стрела.
Ти ще щипеш мойте бузки,
аз пък смело ще се спускам

и с децата ще летя
под снежинките цветя.
Стига вече си се крила!
Сняг натрупай с пълна сила!

1991г.