автор: kasiana

Лабораторията беше в непосредствена близост до Градчето на учените и професор Тим вече бе успял да изпробва първите образци на телепортьора.
Той бе доволен но го смущаваше система ВХ, която не се включваше, а това означаваше възможен неуспех в предстоящото начинание, защото ако не могат да се телепортират в невидим диапазон, имаше вероятност да бъдат разкрити и своевременно обезвредени от уродливите същества на Зевона.
Кристалът, който трябваше да приведе в действие системата, нямаше необходимите качества, които според предварителните изчисления на професора трябваше да има. Кристалът бе открит по научен път, но нещо не достигаше, защото вместо образът да изчезне, той се проектираше обратно в пространството, при това уголемен няколко пъти.
Тим изпадна в отчаяние. Нямаше време за губене. Нареди да продължат изработването на лещите без система ВХ и се затвори в залата с изчисленията. Компютрите му подаваха сведение след сведение, но все още не можеше да открие грешката. А такава навярно имаше. Зави му се свят и се облакъти на прозореца. Стори му се, че по алеята премина Гермина, но си каза, че това е от преумората и отново се запъти към компютрите. Цифрите заскачаха пред очите му, но той се овладя и те, укротени, отново започнаха да се нижат в стройни редички. Но какво е това? Тим откри няколко знака, които никога не използваше при съставянето на програми. Някой да е преправял данните? Невъзможно. На Орлеина това не можеше да се случи. Всички си помагаха и никой нямаше интерес да пречи някому. Тогава? Да не би отново да са се появили онези отвратителни вируси, които преди няколко века бяха предизвикали голям безпорядък на Орлеина? Тим погледна внимателно в екрана и натисна бутона с данните за самия компютър. Повтаряше на глас прочетеното и изведнъж хлъцна от изненада, когато откри, че бе подал данните за изработването на кристала , необходим за система ВХ на телепортьора, на компютър от деветдесет и девето поколение, което напълно съвпадаше с времето на проклетите вируси. Дявол знае кой бе забравил да го бракува и рециклира… И Тим бе попаднал точно на него…Той изпадна за миг в отчаяние. Имаше записани всички изчисления, но му трябваше време да ги обработи и провери отново. А не биваше да рискува живота на екипажа и успеха на предстоящата отговорна експедиция…
- Здравей, татко!
Тим помисли, че халюцинира, но изрекла тези думи Гермина го прегърна, изпълвайки залата със сиянието на младостта. Професорът потърка челото си, за да отмахне видението, но девойката, която вече знаеше за неуспеха със система ВХ, докосна с пухкавите си пръсти дланта на баща си, пускайки в нея нещо кръгло и светещо.
- Ето, мисля, че тези топчета, които всъщност са семена от цветето радиса, ще разрешат проблема, който те измъчва. Помниш ли легендата за Птирена? Оказа се истина… Гледай! И Гермина издигна едно от кристалните топчета на височината на очите си и в миг изчезна. Когато го сне, баща ù бе затихнал – учуден и вдъхновен. След миг взе топчето, положи го внимателно в анализатора, зададе необходимата програма и сложният апарат светкавично занарежда разбираеми само за Тим изчисления. Бащата и дъщерята зачакаха напрегнато.
- Резултатът е положителен. – чуха те след няколко минути лаконичния огтовор на анализатора.
- Ще имаме система ВХ! Браво момичето ми!
Тим прегърна дъщеря си екзалтирано. Тя се усмихна и тихо излезе. Бе щастлива, че успя да помогне на баща си и сега бързаше да разроши къдриците на Плири.