автор: MarinaD

Все още, по своему, аз те обичам.
Пак правя компромис/ кой ли по ред? /.
Знам- на тежък живот се обричам,
безумен живот, но заедно с теб.

Заедно много неща преживяхме.
Дълго вървяхме ръка за ръка.
Беше време, когато щастливо живяхме.
Как се пречупи в нас всичко така?

Моля те- не ме карай днес да те мразя!
Нека се върне предишният мъж,
парещ спомен за който все още пазя.
С когото щастлива бях- в слънце и дъжд!

Моля те, покажи ми отново звездата,
която готов бе за мен да свалиш.
Нека тя път освети в тъмнината,
път за двама, осеян със много звезди!

Моля те, слънцето пак да ми върнеш
с нежна и ласкава, топла ръка.
С целувка сълзите ми ти да превърнеш
във буйнопенлива, щастлива река!

Моля те. . .
Моля те, чуй този вопъл!
Това е последната моя молба. . .