автор: scenaristbg

Оригнах се мощно на кисело зеле
и ти казах, че те обичам.
От онова сядане на стълбите
от което,
по липса на всякаква логика,
се схванаха бузите на лицето ми,
наблюдавах онези,
които си мислеха,
че след като имат
специално издаден документ,
удостоверяващ
колко по-умни са те от мен,
обичат повече,
по-възвишено,
по-красиво,
добавих малко от течността,
без която няма живот,
а именно вода,
в един свещник.
Свещта загасна,
затова я вънах на стената,
при другите вещи,
които не бяха живи,
и нямаше да умрат,
уригнах се отново,
отново си помислих колко те обичам,
но не ти го казах,
за да не ме вземеш за простак.