автор: kasiana

В тях забравям делниците свои.
В тях съм друга – птица и човек.
В тях летя над урви и усои…
И съм гост на стар и бъдещ век.

В тях говоря всичките езици,
дето прати Бог за Вавилон…
Гледам няма, с влюбени зеници,
полетял в безкрайността фотон…

И за тях, благодаря ти, Боже!
В този свят, от мъка изтерзан,
че в красива люлка ме положи
някъде под гордия Балкан.

Че със писмената на Кирила,
осъзнах аз древната ни мощ!
Тя зарежда ме с неземна сила,
за да виждам даже в тъмна нощ…

Сънищата! В тях се причестявам
от натрупаната суета,
за да мога с обич да възпявам-
будна после - в стихове света…