автор: gitchka_gramatikova

Комплицирана с причудливи смисли,
нощта
разстрелва всички мои несъстоятелства от упор.
В маган въртят се прежните одежди
на разхвърляното мое право да съм татулна.
Инсинуирани с комплот случаен,
остъргват колене принадените истини
о стръмното на бягащото видело.
С протегнати напред ръце –
да го завинтим за стената глъзгаво е.
И решително проблясват във сфумато
отвлечените схоластични самодостатъчности.
Обречеността ми не е опасна.
Страшното е във отлъченото недокосване,
с което заразявах мостовете си и подмолите...
За да наедрее ларгото подпъхнато,
инкрустирам ситни стъпки
по первазите на агонизиращите липси.
Храня си душата с гълъби.
И запълвам тъмнината, посивяла
от мълчание, със взривяващо разбиране.

Ще те намеря, знам, на дъното на самотата ми.
Не ме изгубвай, докато я прелиствам.

12.03.2009