автор: kasiana

Любимото занимание на Гермина – голямата дъщеря на Тим и Мирти, бе да събира сведения за всякакви растения.

Хиляди години природата на Орлеина бе експлоатирана неразумно. Но поколенията от последното хилядолетие завоюваха големи успехи в генетиката. Научните постижения бяха попаднали в добри ръце и генетиците бяха успели да изолират от организма на орлеините не само болестите на тялото, но и гените на злия дух.
Сега природонаучните работници се опитваха да запазят растителните и животинските видове на планетата.
Легендите говореха за чудните свойства на някои растения. Но дали това беше истина?
В преданията се споменаваше загадъчното цвете радиса. Знаеше се, че то цъфти веднъж на петстотин години. Предполагаше се, че расте в планината Барка, която бе огромен отвесен масив в Северното полукълбо на Орлеина.
Когато експедицията, ръководена от професор Берой реши да изследва тази планина, Гермина се зарадва и поиска разрешение от родителите си да я пуснат.
И ето, тя е на един от върховете на Барка. В ръцете си държи непознато цвете и все още не подозира какво я очаква.
Изненада се на ненадейния разговор с майка си, но не дотолкова, че да се откъсне от предмета на своето усилие. Когато майка ù прекъсна връзката, Гермина се отпусна на малката площадка, върху която бяха разцъфтели няколко бисерни цвята на едно красиво растение.
Насладата ù бе кратка. Професор Берой, който я следваше, вече стъпи на площадката и веднага се намръщи, съглеждайки цветето в ръката на Гермина. Изрично бе забранил на всички от експедицията да късат редките растения. Всичко трябваше да си филмира и да се остави както си е. Девойката сведе очи пред строгия поглед на професора.
-Не съм повредила коренчето – поиска да се оправдае тя, посочвайки стръка, от който бе откъснала цвета.
Професорът се наведе и започна да разглежда внимателно растението. На близките върхове се виждаха като точици фигурите на другите членове на експедицията. Те споделиха по видеовръзката, че също са открили загадъчно цвете.
Гермина забеляза около стръковете малки кристални топчици. Тя ги посочи на професора, който възкликна удивен:
-Не може да бъде!
-Какво, професоре? – попита момичето.
-Помниш ли легендата? … „ И тогава Птирена взела бисерната топчица, издигнала я на височината на очите си и в миг изчезнала. Палачите, обезумели, паднали по очи и започнали да се молят…”
-Е, нима вярвате в това? – засмя се Гермина, наведе се, взе една бисерна топчица и погледна в нея. – Това са семената на цветето – каза тя, но в същия миг се случи нещо неочаквано. Девойката изчезна.
-Гермина, момиче, къде си? – Професорът простираше ръце, но
пространството около него бе пусто…
-Тук съм. Аз ви виждам много добре, професоре. Що за халюцинация имате? – чу се гласът ù, след което тя отново се появи, протягайки ръце към челото на възрастния човек. Професорът въздъхна облекчено:
-А, ето те!
- Че аз никъде не съм ходила. Все тук си стоях. Само дето вие нещо…- засмя се тя и с детска привичка врътна пръст около слепоочието си.
-Така ли мислиш? Хм…, май разбрах защо се получи така. Хайде сега аз да повторя това, което направи ти, пък след това ще говорим.
-Какво толкова съм направила?- все още не разбираше девойката.
-Ами…топчето, мило дете – топчето…
-Топчето ли? Че то беше шега, за да ви накарам да спрете да вярвате в стари легенди, съчинени от мечтателните ни пра-пра-пра-…баби.
-Нищо подобно. Преди миг ти доказа тъкмо обратното и аз ти благодаря.
Професорът взе едно от топчестите семена на цветето радиса пред очите си и погледна в него.
Гермина замря. Професорът изчезна. Момичето протегна ръце около себе си, но не докосна нищо.
-Видя ли? – каза Берой появявайки се след малко.
-Видях…-Гермина мълчеше и нещо съобразяваше.
-Трябва да взема образци от тези топчета и да отлетя при татко. Мисля, че ще се зарадва.
-Добре. – съгласи се професорът.
Двамата се спуснаха към долната площадка, където бяха оставили аеролета.