Приятелю художнико, помогни ми!
Нарисувай живота ми.
С път да започнем, по – малкия – ето този.
Тръните нарисувай, като кървави рози,
Голите клони самотни...
поръси ги, със срамежливи мимози.
Небето ли?... не, не толкова сиво,
за да е по – цветно, добави тук малко ръждиво.
Да и вятър да има, не този който всичко троши,
а другия, който гали и мислите роши!
Реката... нека е дива – пенлива,
С водопади и водоскоци...
да се вливат в нея малки потоци.
а там в далечината – планината,
не голи и стръмни чукари!
А гора зелена, прохладна –
Огряна от светлината.
.....................................
Приятелю, художнико,
нека да видим какво се получи.
Не живота.... ти нарисува мечтата!!!