автор: nadya

трохи ми подхвърляш
а аз трепвам с всичките свои усещания
увисвам за миг във очакване
а после прескачам
от облачно в слънчево
но няма достатъчно вятър
да се слея със всички нюанси на синьото

ще премине през теб ураган
да разлюлее отдавна приспани емоции
и окото му влюбено ще замре
в точката на отключване
някъде там по средата на синьото
ще се прелеят нюансите във бяло
а навън ще е черно и диво

понякога съм толкова истинска
че ми се иска поне веднъж да те излъжа