Натежа ми ръката от март(еници).
Няма ни цвят,
нито щъркел за цяр.
Празни паници – гнездата,
а слънцето трака с лъжица.
Небе ли е
или зала “пушачи”?!
Не питай
защо ти го казвам.
Загледана в топлите пуканки,
кафето ми бързо изстива.