автор: alisa

В такава пролет се умира лесно.
Броя до сто и след това до двеста.
Не ми е земно, нито пък небесно.
Не ставам за любима и невеста.

Нито за крадене, нито за лято.
Изобщо...благородно те спасявам
със дивотии.А пък неизпятото
наместо ресто ти го подарявам.

Чети си го, измисляй си го...Всичко!
И под око поглеждай ключа.
Не си пораснал, само ставаш чичко.
Е, аз ли пък на мъдрост да те уча.

Голямата любов си вее коня
на друго място.Някъде, където
съвсем случайно срещнах оня,
във който припознах небето.

И ей така, без никаква причина,
без уговорки да пристана,
без да му ставам по закон роднина -
ще взема и ще поостана.

Това си го измислям без резерви.
Внимава ли човек, когато иска?
Простих ти, че ти скъсах всички нерви!
А публиката нека да си писка.

Сюжетът беше прекалено лесен.
(Това ме изкуши да го обърна.)
От вчера още пея друга песен.
А в нея не предвиждам да се върна.