автор: kasiana

Плътта ми, топла от прегръдки,
почива върху мъх зелен…
И питам се дали си смъртен,
или си Бог новороден?!

Звездите любопитно гледат
над голия далечен връх…
Щастлива, отмаляла, бледа-
поглъщам мъжкия ти дъх…

А ти ме галиш с обич властна,
опиянен от мойта плът…
И шумоли гората страстно –
за кой ли път, за кой ли път…