автор: betty

...късно е да бъда развратен...
Константин Павлов

Всичко беше странно.
От внезапното докосване на устните
до името ти -
чух ли го на тръгване.

Нажеженото до тъмно искане
прогори лазура на очите ми.
Липсващото чувство се попълваше
от свободните валенци на тялото.

Любихме се във вагон на глуха линия...
Дъхаше на пушек, на пътуване.
На перона някой свирна - време е...
Май не се целунахме.
И счупих нещо на прощаване.

Но дъждът навън
не е виновен
за възможното ми връщане.