автор: 4a4e

Понякога се срещаме случайно,
приятелски протягаме ръка,
но крачката остава ненаправена -
сгъстено разстояние е тя.

Уви, усмихваме се хладно,
ти търсиш огън в моите очи,
а аз /страхувайки се да не пламне/
със пепел го посипвам, да мълчи.

И стара болка остро ме пронизва -
умряла птица между нас лежи.
Сега сме само съучастници в убийство!
А казваш ми: "Вината не търси"

Не искам да се срещаме на гробища!
Не искам да се грея на свещи!
Не сме убийци и не сме чудовища,
тя просто си отиде, разбери!