автор: tiamat

Тази вечер часовникът спря да мълчи,
преоблякох го в дреха на късна цигулка
и му дадох от времето, спряло в моите очи,
от дъха на лилавия вятър в прегръдка със люляка.

Тази вечер часовникът тихо запя
и отрече завинаги свойто мълчание,
но стрелките ми шепнеха-„ Ти закъсня!”
И пред мен начертаха един миг разстояние.

Тази вечер цигулката плаче сама,
във плътта си побрала е миг необятност...
Тази вечер съм късна-за да бъда реална жена
и оставам в лилавия спомен за твоята младост.

Тази вечер безвремието в мен прокървя,
и си тръгвам, побрала в очите си миг разстояние,
Без да знам на къде, но сама ще вървя,
в дреха на късна цигулка облякла страданието.