автор: alisa

Подарявам ти думи и чай от арония.
Да се стоплиш, когато ти стане студено.
Иззимях - ми разказваш с нескрита ирония …
Ех, това остаряло момче от теб набедено,

във такива неща, от които ми раснат косите
и в ушите ми писват сто гайди и половина.
Аз ли нещо не виждам,или само ме лъжат очите
или ти ме премяташ?Брей, че млада руина!

Това морско вълче във очите ти дето наднича
още битки го чакат, преди да приключи войната.
Не е песен, на такава съвсем не прилича…
Неприлично целувам ъгълченцето под брадата.