автор: Atavism

Запознахме се преди секунда,
а ти засипваш ме със думи.
Разказа за лято и море
тихичко плени духа ми.
Така омайно и наивно
всяка дума приближи те,
а аз безпомощно се давех
на кошута във очите.

„Ще я целуна.” – си помислих.

Думите валяха наведнъж
и попиваха в душата.
Разказа ти бързо сля
реалността с мечтата.
Ти пристъпваше по-близо
и въздуха опасно свърши.
Трябваше да кажа нещо
преди разговорът да завърши.

„Ще те целуна!” – ти прошепнах.

„Но защо?” – попита ти
с усмивка на лице.
Исках да ти кажа
как плени моето сърце.
Но беше вече късно,
приближихме се сами
един към друг
и докоснахме се с устни...

...и те целунах.