автор: pc_indi

Брегът е уморен... Солена обич
попила е в сърцето му, дълбоко...
Под стегнат водораслен обръч
са впили мидите седефни нокти
и скъсаните гривни на вълните
от пяна перлена, със пясъка се сливат-
вълните милват го, запомнят му чертите,
преди да се завърнат в глъбините...
Преди да скрият в будоара на морето
смарагден поглед за скалиста нежност...
А нощем по брега солта ще свети
в кристални ембриони на копнежа...
Брегът е уморен... Жадуван отлив
небето със въздишка ще му върне.
До онзи шести час, след който
с високи приливи, морето ще разсъмне
и ще се втурне в тихите обятия,
тайните си по ръцете му да пише,
да разшифрова древните понятия
на прилива и отлива... Земята диша...
Брегът е уморен... Но винаги очаква
обичта, която го руши и вае,
която го смалява и пораства...
Защото друга истина не знае.