автор: DenSiana

Да се направиш на трофей,
сама да се закичиш на ревера,
да се усмихваш кротко,
винаги, когато се оглежда.
Да се свиеш седемкратно,
за да му прилягаш,
сама да се разкъсваш после,
за да го завиваш нощем.
Да гледаш мирно до прозореца,
когато е дошъл за още,
и в нощите, в които ти е празно,
да се измисляш без окови.
И после да си тръгнеш,
след час поне да те забрави,
тогава можеш да си сигурна,
какво е взел,
и какво не е оставил...