Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: angelgb
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14018

Онлайн са:
Анонимни: 418
ХуЛитери: 0
Всичко: 418

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИзповед
раздел: Разкази
автор: durak

Казвам се Иван Григоров и съм на 74 години. Роден съм и съм изкарал целия си живот в едно малко селце на име Емен. Вече повече от 50 години съм женен за любовта на живота си Мария. Животът ми беше абсолютно обикновен с едно малко изключение... Преди 41 години застрелях съседа си в главата.
Роден съм 34та година. Детството ми не беше по-различно от детството на всяко селско дете в онези времена - къртовски труд още от проходилката. Получих най-висока степен на образование, която селцето ми предлагаше. Това означава, че се научих да чета. На 20 започнах работа във фабрика за мебели в съседното село и там се пенсионирах.
Бях на 19, когато срещнах Мария и веднага се влюбих. Беше адски красива и това ми стигаше. Две години я омайвах и лятото на 55та се оженихме. Работохолизма ми ми докара ръководен пост във фабриката (което си беше доста престижно тогава), а заплатата, която получавах беше повече от достатъчна за двама ни. Мария не можеше да има деца. На нас обаче не ни пукаше.
Нещата се промениха на 13тата година от брака ни. Всичко започна по най-баналния начин…прибрах се 2 часа по-рано от работа.
Може би събитията биха се развили другояче, ако не беше тъпият ми тинейджърски ентусиазъм. След 13 години брак още се вълнувах като осмокласник, когато ми предстоеше да срещна любимата. Ето защо, откъснах няколко въшливи цветя и тръгнах към прозореца на кухнята (предположих, че избраницата ми е там, опитвайки се да задоволи всичките ми кулинарни прищявки), с намерението да смая Мария с моята спонтанна романтичност. Тя наистина беше там, но смаяният бях аз.
Това, което видях красноречиво говореше, че жена ми не е в кухнята, за да готви. Мария се беше излегнала чисто гола на масата, а съседа ми Жоро, изправен до нея, вършеше това, което по принцип и по закон само аз трябва да правя. Копелето я оправяше...оправяше я и то на моята част от масата.
Ако някой преди този момент ме бе попитал как бих реагирал в подобна ситуация, нямаше да се замисля. Щях да съм напълно уверен твърдейки, че щях да разбия вратата и да ги пребия до смърт. Сега, бидейки реално в тази ситуация, осъзнах колко съм се лъгал.
Да видя жената, за която бих умрял да се чука със съседа, на който от време на време заемам пирони и болтове ми докара вътрешен апокалипсис. Някакъв атомен взрив отнесе сърцето, мозъка и цялата ми двигателна система. Болката беше жестока. Не знам колко време съм седял там в пълен нок аут наблюдавайки как нещастника мачка циците на жена ми, но когато се опомних силите ми стигнаха само за да се обърна и да се разкарам от там. Мислите за разбиване на врати и за нанасяне на побои сега бяха заменени от един прост въпрос - кой начин за самоубийство да избера?
Кучката ме съсипа!
Следващия час и половина прекарах в разходака, която възтанови част от мозъка ми. Реших да отложа самоубийството. Трябваше да отмъстя. Всяка част от мен (или това, което е останало) искаше възмездие. Те трябваше да си платят. Той трябваше да си плати. Някои биха казали, че вината им е еднаква. Мен ако питате, жена ми е главния виновник. И все пак агресията, която се събуждаше в мен, беше насочена главно към Жоро. Може би това се дължи на факта, че само допреди по - малко от 2 часа боготворях жена си. Дори сега, когато Мария ме унищожи ми беше трудно да си представя, че я наранявам.
Скапана уличница!
По пътя за вкъщи се питах ще мога ли да я гледам, да говоря с нея без да се издам. Трябваше! Спрях се пред портата и се обърнах. Жоро живееше точно срещу нас. Изкушавах се да пресека и да го размажа, но някак си не ми се виждаше достатъчно справедливо да му се размине само с пердах. Шибаняка трябваше да умре. Аз пък държах да не влизам в затвора. Обърнах се и се отправих към вкъщи.
Когато Мария отвори вратата, изненадах себе си. Мръсницата ме дари с такава усмивка, че човек би си помислил, че цял ден е горяла от нетърпение да ме види (преди наистина го мислех! Глупак!). Аз от своя страна разтеглих още по-широка усмивка. Най-странното беше, че усмивката ми дойде някак естесвено. Нещо в мен се беше счупило, губех разсъдака си. Налегнали ме бяха едновременно апатия и някаква безумна веселост. Целунах я! Както обикновенно се шегувахме и закачахме. Аз бях страхотен. Актьорската ми игра беше на ниво, на което не съм подозирал, че съм способен. Вече се оформяше новият човек - човекът, който съм сега.
Седнахме да вечеряме. Мария ми сервира страхотно ухаещта мусака (мръсницата умееше да готви, трябва да й се признае) точно там, където да преди няколко часа се намираше голият й, похотлив задник. Това докара нова порция от неестествената ми веселост и аз положих нечовешки усилия, за да не прихна. Мусаката наистина беше превъзходна. Споменах на жена си, че е факирка в кухнята и в главата ми изникна Жоро, който кимаше утвърдително. Тук вече се разсмях. Остатъка от вечерята прекарах в разказване на въображаеми смешки от работния ми ден като на няколко пъти избухвах в смях. Приятна вечеря се получи. След това се преместихме в хола с по чаша домашно вино и всеки се зачете в нещо. Няколко минути по-късно Мария направи това, което бе правила хиляди пъти досега, но точно днес, то ме промени завинаги - тя облегна глава на рамото ми.
КУЧКА!
Този акт на нежност представляваше за малоумния влюбен глупак, който бях, върховна форма на близост. Нещо по - красиво от целувките, от секса. А сега разбирам,че това е поредното шибано лицемерие. Тук окончателно се превърнах в хладнокръвен убиец.
От моята жизнерадост не остана нищо. Казах, че съм уморен и отидох да си легна. Разбира се, не заспах веднага. В главата ми се въртяха хиляди начини за убийство - от отравяне през удавяне, та чак до насичане с брадва. Всички ми се виждаха привлекателни, но когато към 5ч заспах вече бях измислил всичко. Щях да застрелям Жоро със собствения му пистолет - някъде между 21 и 21:30ч на 5ти юни, точно след 3 месеца. Планът ми щеше да се задейства още от утре. За целта аз трябваше да пропуша.
Неприятна работа. Не че бях някакъв пуритан - обичах да си пийвам, хазарта ми беше хоби, но относно цигарите винаги съм бил твърдо против. През следващите 3 месеца аз трябваше да изглеждам като страстен пушач. На път за работа си купих пакет „Стюардеса” и започнах да пуша. Отначало пред колегите, по-късно пред жена ми, а после и пред всички, които ме познаваха. На въпроса „Защо?” мънках нещо за напрежение в работата и други подобни глупости. Странна работа - след 2 седмици никой не помнеше, че е имало време, когато не съм пушел.
Защо 5ти юни? Рожденият ден на съседа до нас Киро. Всяка година от много време насам ние му гостувахме на този ден. Бяхме добри приятели (надявам се, че не е спал с жена ми). Беше много удобно - трябваше ми алибито, което той и жена му щяха да ми дадът.
Относно часа. Жоро имаше прекрасна дългокосместа немска овчарка на име Роко. Великолепно животно, което се ползваше с привилегията да спи вътре в къщата. За онези години това си беше ексцентричност. Роко имаше строг график на разхождане - всяка вечер, без изключение между 21 и 21:30ч той излизаше воден от похотливия си стопанин, за да натори полянките и да маркира няколко огради. Сигурно се досещате, че по това време улиците в Емен бяха лишени от евентуални свидетели. Тогава щеше да се случи.
Когато денят дойде, бях напълно готов. Три месеца в главата ми ежедневно се провеждаше репетиция на предстоящите събития и нямах никакви колебания. В 12:30 излезнах от работа под предтекст, че трябва да купя някои канцеларски материали. Както споменах по-горе, заемах ръководен пост и подобни излизаня не правеха впечатление на никой. В 13ч вече бях зад къщата на Жоро. По това време Роко се нуждаеше от втората си разходка за деня и не търпеше възражения. Промъкнах се в опразнената къща и взех това, за което бях дошъл. Освен с Роко (и жена ми), Жоро се гордееше със старинния пистолет „Валтер”, завещан му от дядо му. С охота разказваше за него и го показваше на всеки, показал и най-малък признак на интерес. Това ме устройваше напълно. Дори и да забележи липсата му и да каже на някой за това, заподозрените щяха да наброяват няколко стотин души. Намерих го там, където всеки знаеше, че стои - в шкафа над мивката. Прибрах го в плик, избърсах шкафа и изчезнах. Отбих се в книжарницата, купих листа, ножички и всякакви глупости, които минават за канцеларски материали и се върнах на работа. Остатъка от работния ми ден се проточи много дълго. Мислех само за предстоящата вечеря. За щастие не бях лекар, пилот или някой друг, от когото зависят животи иначе последствията щяха да са катастрофални. Все пак, сякаш с огромно закъснение, стана 17ч. Внимателно взех плика с пистолета, сложих при него малката квадратна възглавничка, която стоеше в офиса ми от край време и тръгнах към вкъщи.
Между моята къща и тази на Киро имаше нещо, което минаваше за жив плет. За мен си беше храсталак, но щеше да ми свърши работа. Уверих се, че никой не ме гледа и внимателно скрих съдържанието на плика си във въпросния храсталак. Първо пистолета, а върху него и възглавничката. Дотук всичко се развиваше по план. Време беше да се прибера при разгонената си съпруга и да дочакам вечерта.
Вечерята беше насрочена за 20ч. Докато жена ми се приготвяше, успях да прибера в джоба си два от новогодишните фишеци, с които бе натъпкан един от шкафовете ни. Взех и една голяма носна кърпа и зачаках жена си. Когато най-после бе готова (естесвено в 20:15ч), изглеждаше великолепно. Дългата синя рокля (която обличаше,но не скриваше) и дискретният грим накараха дъхът ми да секне. Беше прелестна и това по някакъв начин засили желанието ми да пусна куршум в копелето, осквернило това, което се намираше под роклята и под грима.
Вечерята потръгна страхотно. Както винаги домакините се бяха погрижили нищо да не липсва. Пиехме, замезвахме и се забавлявахме. В 20:45ч изразих желание да пуша и тъй като бях единственият пушач, отидох да практикувам новия си порок на прозореца. По този начин обръщах гръб на масата, на която седяхме. Това напълно ме устройваше. Изпуших си цигарата и се върнах на мястото си. Сега разбирах как се е чувствала Пепеляшка преди полунощ. Когато удари 21ч с мен се случи доста стряскаща трансформация. Хладнокръвието ми се изпари, без да остави и най-малка следа, че го е имало. Слепоочията ми запулсираха, сърцето ми измести адамовата ябълка, а адреналина ме блъскаше в главата като парен чук. Опомних се 5 минути по-късно, казах че отивам до тоалетна и излезнах (в онези дни по тези места не бяха и чували за вътрешни тоалетни). Трябваше да действам светкавично. Отправих се към мястото, където бях скрил оръжието. Жоро и Роко вече се разхождаха. Когато ме видяха единия излая тихо и помаха с опашка, а другия се отправи към мен, за да размени някоя приказка като всеки добър съсед, който чука жена ти. Изчаках го да дойде на десетина метра и се наведох, за да взема от храстите, това което ми е необходимо. Когато се изправих, той беше точно пред мен. Когато планирах всичко тук беше момента, в който аз му дръпвам една реч, карам го да се страхува, да моли за живота си. В полеви условия обаче няма време за подобни удоволствия. Допрях възглавницата в лицето му, натиснах я с пистолета и му пръснах мозъка. Импровизираният заглушител си изпълни задачата - звукът от самия изтрел не беше по – силен от звука на куршума, който проби черепа. Не беше изминала повече от минута от както казах, че отивам до тоалетна. Избърсах валтера с носната си кърпа и го хвърлих до трупа. Наистина отидох до тоалетната, трябваше да се отърва от възглавницата. Запалих я и я пуснах в дупката. Кенефа се изпълни с пушек, но при наличието на вятър и при пълната липса на изолация, това щеше да е за секунди. Върнах се при другите, понечих да седна, но после, сякаш току що ми е хрумнало, реших пак да пуша. С все още треперещи ръце запалих цигара на прозореца и един от фишеците, който бях взел. Взех два, защото понякога тези неща имаха навика да не гърмят. Е, нямаше нужда да използвам резервите - фишека съвсем съвестно си изпълни задълженията и издаде доста приличен гръм. Ако бях седял безучастно, може би нямаше да постигна желания ефект. Трябваше да им въздействам. Когато човек чуе гръм в главата му изникват най-различни картини. Аз имах нужда да им наложа единомислие.
- Боже мой, това е изтрел - това беше изречено от мен с целия ужас, на който съм способен. И успях. Лицата им придобиха мъртвешки вид. Всички бяха изплашени до смърт. Киро взе пушката и се втурна навън, следван от жена му, жена ми и, разбира се, аз. При цялата суматоха успях да се наведа и да прибера остатъка от фишека, на който предвидливо бях проследил пътя. Пуснах го в джоба си, по-късно щеше да отиде при възглавничката. Заварихме Жоро така, както го бях оставил - небрежно полегнал с куршум в главата. Започнаха обичайните за подобни събития суетня и женски писъци. Наблюдавах Мария - тя плачеше, беше в шок, но главно от ужас. Нищо повече. По същия начин би реагирала, ако на улицата беше проснат бай Иван бакалина или леля Цецка от читалището. За нея е било просто секс. Не знам да се радвам ли или да палча. От една страна жена ми не е била влюбена в друг, от друга страна, тя разтваря крака за всеки желаещ. Мария не се обвързваше емоционално с други, тя просто е курва.
По - късно всички щяхме да разкажем на полицията как сме чули изстрела, затичали сме се към мястото, но мръсника отговорен за грозното убийство вече се е бил скрил, най - вероятно в гората.
Никой никога не ме заподозря.
От тогава изминаха 41 години. Само веднъж се запитах дали нямаше да е по-добре през онзи далечен ден да не се бях прибирал по-рано; да не бях разбирал за измамата; нямаше ли тогава да съм по-щастлив!?
Отговорът е НЕ! Веднъж един човек ми каза: ”Животът е лайно!”. На пръв поглед детинска забележка, но беше казана с толкова цинизъм и толкова мъдрост, сякаш цитираше някой древен грък. И наистина е лайно, а случилото ми се ме првърна в прасе. Прасе, което не се впечатлява от вонящата мръсотия, в която се валя. Аз бях свободен. Освободен от неприятното чувство да си влюбен и да живееш, за да носиш щастие. Освободен от излишни неща като скрупули и съвест. И разбира се, бях зареден с живителната сила на егоизма. Превръщайки се в най - долната форма на човешко същество, аз познах щастието и спокойствието. Никога не напуснах Мария. Само глупак би се отказал от такава кулинарка. Радвах се на манджите й, радвах се на тялото й, а за сърцето й вече не ми пукаше. Имах повече от 10 любовници и продължих да пуша. Живеех си царски.
Не знам колко време ми остава да живея, но със сигурност не искам да го прекарам в затвора. Следователно, щом четете това, значи вече съм на топло в ада.
Защо го написах ли? Отмъщението наистина е сладко, но не е толкова сладко, когато само ти си посветен. След смъртта ми моята изповед ще бъде изпратена до всички медии, с надеждата максимален брой хора да научат за това, което за мен беше справедливост. И най-вече, това е за теб Мария - надявам се да ме надживееш (аз бях прасе през втората половина от житейския си път, а ти си била през целия си живот - това е добра предпоставка за дълголетие), за да прочетеш тези редове. Искам преди да умреш да знаеш, че съм разбрал що за човек си. Искам да знаеш що за човек бях аз.
Искам да страдаш!


КРАЙ


Публикувано от valka на 22.03.2009 @ 20:59:31 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   durak

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.09.2022 год. / 05:58:46 часа

добави твой текст
"Изповед" | Вход | 16 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Изповед
от Lisica на 09.04.2009 @ 00:52:34
(Профил | Изпрати бележка) http://bntruse.tv/licata.php?id=12
уж стандартна интрига, а необичаен подход и решение - все едно ако те заболи глава - вместо да пиеш аспирин - да отидеш до съседен град и да ядеш торта....;)


Re: Изповед
от tiamat на 29.03.2009 @ 22:54:17
(Профил | Изпрати бележка)
Добро!


durak,
от dolly на 26.03.2009 @ 23:23:42
(Профил | Изпрати бележка)
поздравления!
Разбирам, че това е първият ти разказ, но е много интересен. Надявам се, че след време ще публикуваш още нещо :)
Е, тук не е необходимо да се чудим кой ли точно е убиеца, но това не е от значение. Планът на Ваньо е брилянтен. Лично на мен ми стана много интересно да разбера защо е толкова наложително да пропуши. Добре си го измислил! Да си тровиш живота за каузата - това е всеотдайност.
Чакаме други включвания :)
Поуката е да избягаме от навиците си, че не се знае кой дебне ;) :-D
Поздрави,
dolly


Re: durak,
от durak на 27.03.2009 @ 08:57:46
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти много,dolly:)твоето мнение винаги е било най-важното за мен:)ще се постарая да побликувам и други неща,но не ти обещавам:)
Целувки,
durak

]


Re: Изповед
от anonimapokrifoff на 24.03.2009 @ 21:31:35
(Профил | Изпрати бележка)
Като изключим употребата на няколко нетипични за човек от това поколение думички, разказът е страхотен и убедителен.


Re: Изповед
от HANS на 22.03.2009 @ 22:00:48
(Профил | Изпрати бележка)
Добре разказваш!!


Re: Изповед
от durak на 23.03.2009 @ 22:10:09
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти:)

]


Re: Изповед
от Slava56 на 22.03.2009 @ 22:14:07
(Профил | Изпрати бележка) http://mamas.blog.bg/
Увлекателен разказ.
Дали е възможно да живееш с това толкова години?


Re: Изповед
от durak на 23.03.2009 @ 22:12:07
(Профил | Изпрати бележка)
За съжаление има такива хора,че и по-лоши.

]


Re: Изповед
от zinka на 23.03.2009 @ 08:19:08
(Профил | Изпрати бележка)
"Живеех си царски."......................не своя живот....
Не вярвам !

Браво за разказа!
Майсторско !

Поздрав!


Re: Изповед
от durak на 23.03.2009 @ 22:13:01
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти:)

]


Re: Изповед
от shtura_maimunka на 23.03.2009 @ 11:39:20
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
Увлекателен разказ!Много се надявам да не е истина!:-)


Re: Изповед
от durak на 23.03.2009 @ 22:17:30
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти.Разказа е напълно измислен.И все пак подобни неща не са изключени в свта в който живеем.

]


Re: Изповед
от biala_liastovica (biala_liastovica@abv.bg) на 23.03.2009 @ 20:31:10
(Профил | Изпрати бележка)
Боже, звучи ми като съвсем истинско. Надявам се да не е, но ако е... Това е просто шокиращо. Понякога съдбата ни поднася такива неща... Само миг и животът ти вече се е преобърнал с краката нагоре и нищо, ама нищо вече не е същото...
Поздравявам те за великолепния разказ. Много майсторски разказано. Силно съм впечатлена и ми се струва, че това наистина е написано по действителен случай. Ако не е така, то ти просто си невероятно добър майстор на късия разказ.
Още веднъж те поздравявам!


Re: Изповед
от durak на 23.03.2009 @ 22:22:33
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти.Не действителен случаи,но е реално,защото отговаря на заобикалящата ни действителност:)

]


Re: Изповед
от LiRa на 23.03.2009 @ 20:54:23
(Профил | Изпрати бележка)
Прочетох с нарастващ интерес и искам да те поздравя. Много добър разказвач си!


Re: Изповед
от durak на 23.03.2009 @ 22:22:56
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти:)

]


Re: Изповед
от aurora (vasia@hulite.net) на 19.06.2009 @ 12:34:51
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотен разказвач си.
Надявам се да имам удоволствието на прочета още твои неща:)


Re: Изповед
от diva_voda на 24.06.2009 @ 06:22:48
(Профил | Изпрати бележка)
...когато талантите говорят ...:)
страхотен разказ, хареса ми,
кога ще има още? :)))


Re: Изповед
от diva_voda на 24.06.2009 @ 06:22:55
(Профил | Изпрати бележка)
...когато талантите говорят ...:)
страхотен разказ, хареса ми,
кога ще има още? :)))


Re: Изповед
от mariq-desislava на 20.11.2011 @ 08:38:04
(Профил | Изпрати бележка)
жесток вътрешен апокалипсис


Re: Изповед
от val6ebnica на 17.11.2011 @ 19:11:06
(Профил | Изпрати бележка)

Много увлекателен и майсторски написан разказ! Моите поздравления!


Re: Изповед
от sani-ti на 20.08.2011 @ 17:28:28
(Профил | Изпрати бележка)
Хубав и увлекателен, с тънко чувство за хумор!
Защо ли имам чувството, че познавам този стил на писане?
Кой се крие зад "durak"?