 |  Поетът е безгласна буква
в азбуката кратка на живота.
Поезията е хоругва,
за партенка свита в мръсна бота.
И е от камъка по-нямо
словото, издялано връз него,
щом няма кой – дори през рамо,
да прочете посланието древно.
В дни на глад и на страдания
какъв е смисълът от думите?
Увисват над света мълчания –
скъсаните Бòжи гласни струни.
Публикувано от alfa_c на 18.03.2009 @ 19:22:14
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Мълчания" | Вход | 4 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Мълчания
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 18.03.2009 @ 20:52:19
(Профил | Изпрати бележка) | Ако трябва да бъда откровен, мисля че като техника на изпълнение още може да се желае от този стих. Но пък като поетично послание, като внушение е много силен!
Поздрави! |
Re: Мълчания
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 19.03.2009 @ 18:54:23
(Профил | Изпрати бележка) | Разбира се, че трябва да бъдем откровени, Vesan. Благодаря за коментара ти - ценен е! Сигурно си прав, и аз имах усещането, че избързах с "публикуването", но нали имам още време, за да го "завърша"? :)
Поздрави и от мен! |
]
Re: Мълчания
от katbalu на 18.03.2009 @ 23:18:00
(Профил | Изпрати бележка) | И, аз в последно време се питам- какъв е смисъла на думите! Питам се, дали има уши да ги чуват и очи, за да ги четат...
Тъжен и стойностен е стиха ти!
Поздрави! |
Re: Мълчания
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 19.03.2009 @ 19:02:49
(Профил | Изпрати бележка) | Може и да има смисъл - стига очите да виждат, а ушите - да чуват. И сърца, които да чувстват.
Благодаря ти за коментара, Kat_Balu - няма те от доста време - може би "питането" ти е причината? Много ме зарадва присъствието ти тук!
Поздрави от Танцуващия! |
]
Re: Мълчания
от Slepecyt на 18.03.2009 @ 23:49:35
(Профил | Изпрати бележка) | Не съм съгласен - няма нищо свято във този или онзи там катрен. Човекът - той е мяра за нещата, не римите, миришещи на тлен. Човек съм се родил и ще си ида човек, не стихоплетец наранен, и няма в свойте стихове да дишам, във сухи антологии пленен. Не на поезията! Да живей човекът! Предлагам вече книги да горим, защото толкоз думите ни пречат, че станали са вече на стени...
Не, няма манифести тука празни. Поезията стана на цимент. Предлагам първа книга за изгаряне - онази в собственото ми сърце. А който иска, нека да пожали за стихове, хоругви и слова. Аз всеки стих бих смачкал и погазил, ако ще спра с това поне една сълза. |
Re: Мълчания
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 19.03.2009 @ 19:30:09
(Профил | Изпрати бележка) | Ще се опитам да отговоря смислено на смислово разхвъряния ти коментар, slepecyt. Мисля, че не е било зле да посочиш кой точно човек имаш предвид, когато цитираш фразата, отнасяща се за времето на Куатроченто. Човекът Хитлер или човек, свършил в някоя от газовите камери в Освиенцим или Дахау, човеците Нилс Бор и Опенхаймер, или Клод Итърли, или някой от човеците в Хирошима и Нагасаки, човекът Пушкин или човекът Дантес, човекът Йешуа, човекът Пилат или човекът Йуда и т.н. и т.н. Мога да продължа изброяването до сутринта, но се надявам, че вече ще разбереш какво те питам. Като споменаваш манифести - асоциирах с един (може и да са били два отделни) лозунг(а) от недотам далечното минало: "Всичко в името на човека, всичко за благото на хората!" След време се разбра кой човек и кои хора за били взети предвид... Колкото до друга част от написаното от теб - винаги съм бил против горенето на книги - топлината от аутодафетата смразява. И срещу изхвърлянето им - също. Турхан Расиев пише "Тия, които изхвърлят книги на боклука, са боклукът на човечеството."
Благодаря ти за коментара - оценявам усърдието, което си вложил при написването му! :) |
]
Re: Мълчания
от Slepecyt на 20.03.2009 @ 01:01:31
(Профил | Изпрати бележка) | Разбрал си ме - и аз разбрах. "Човек" използвам само в смисъл християнски. А в този план и Хитлер, и Дантес са просто две души - без други краски. Делата съдя - но душата - не. Не аз живота дал съм на човека. И Хитлер бил е някога дете - а той какво научи от поезия? С какво поезията спряла е Пилат? От стихове ли пламна Освиенцим? Във ТОЗИ смисъл казвам и сега - човек е мярата, не мъртвата поезия. В човека има сянка и светлик - и тях си струва с поглед да разкриеш. А да лелееш скръб за нечий стих... Защо? Сто стиха в капката се крият. Сълзата ще прелее в миг - и без следа лиризмът ще изчезне тихо. А после ще се плъзне пак сълза... Поезията МОЖЕ да умира.
Поезията - тя е като дъх - дарена, отминава и изчезва. Прилича и на пролетния дъжд, и на вълната - бърза и метежна... Да се прехласваш в нея - то е като сън: бленуваш я, изстрадваш я до болест, но в края все остава само пън - изсъхнал като камък мъртъв корен. Ти сам го казваш - тя е мъртвина, щом няма кой стиха да прочете. И аз това твърдя - че светлина намира само в людското сърце.
Не, съжалявам, не цитирам Куатроченто. Почти не ме вълнува Ренесансът. И да общувам в стих е безпроблемно - откакто се разхождах прав под масата. :))) "За благото на хората..." - почти успял бях тази глупост да забравя; сега, да знаеш, ти си ми длъжник, че ме завръщаш в сивата ми младост... И още нещо - вярно може би наричаш коментара ми разхвърлян. Но ти тъй вярно думите редиш - все някак тая волност ще преглътнеш :))) |
Re: Мълчания
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 21.03.2009 @ 19:07:30
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти и за второто включване, Slepecyt! Преди повече от две години, когато за пръв път попаднах на тоя сайт, отношенията в него ми напомниха за една от "Фантастичните новели" на Александър Геров - тая, в която той, описвайки далечното бъдеще, разказва как хората от същото това бъдеще разговаряли помежду си в стихове - което правиш и ти.
Още не са ли ти казали да не ме коментираш?
Поздрави от Танцуващия! :) |
]
Re: Мълчания
от Slepecyt на 24.03.2009 @ 23:45:58
(Профил | Изпрати бележка) | Толкова съм изненадАн, че ми секнаха римите. В какъв смисъл да са ми казали да не те коментирам???
Аз може да показвам одобрението си понякога по странни начини, ама все си мисля, че без коментар трябва да са бездарните текстове, а не талантливите.
Хм... Мога да го кажа и в рими, но ще ме избие на хапливост, а не знам към кого да я насоча. Каква е тая работа с мълчаливата цензура? Моля те, обясни. Като за новак. |
]
Re: Мълчания
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 03.06.2009 @ 21:25:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Може би вече не съм толкова млад, за да зная всички отговори, Slepecyt. ;) Благодаря ти за добрите думи - четох текстовете ти и ще се радвам отново да имам възможността да го правя. Поздрави от Танцуващия! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 988
ХуЛитери: 3
Всичко: 991
Онлайн сега:
